Преди няколко дни Нанджинг стана най-далечната източна точка, която съм посещавала след залива Халонг. Градът в Източен Китай беше мястото, за което се бях запътила. Както винаги, причината за пътуването ми, бяха танците.
Брейк танците наскоро станаха олимпийски спорт и през 2024 в Париж за първи път в историята моята любима денс дисциплина ще придобие нов и по-спортен облик. Въпреки че никога не ми е харесвало да практикувам спортните елементи на танците, приех поканата на Dance and Sport Association в Сърбия да представям страната. Имах възможност да взема участие и на Световния шампионат, чиято система за оценяване беше организирана като спортна дисциплина. И отново подметките започнаха да ме сърбят.
Тъй като наскоро Buzz представи новия модел на добре познатата класика adidas Superstar, тези кецове станаха и логичният ми партньор за това пътуване.
Знаех, че в следващите дни ще ми се наложи да извървя десетки километри, да сменям транспортни средства, и дори да трябваше да избера само един чифт обувки – щяха да са точно тези.
Моделът, който излиза за първи път през далечната 1969 година, е популярен във втората ми любимата спортна дисциплина – баскетбола. Карим Абдул-Джабар, човекът, научил Дивак на магията на движението skyhook, който победи Брус Лий, е един от първите играчи, които популяризират този емблематичен дизайн.
Десетилетия по-късно Run-D.M.C. решават да се облекат на сцената по същият начин, по който излизат и на улицата. Комбинацията от тяхната популярност и колаборацията с adidas „циментира“ тези обувки като ултимативния хип-хоп модел. Брейк танцьорите допринасят допълнително за разпознаваемостта на Superstar като обувки за танци – издръжливи, солидни, удобни и супер готини.
За мен този модел винаги ще има и сантиментална стойност и ще ми напомня за първите хип-хоп обувки, които съм си купила със спестяванията си в гимназията. Помня, че по онова време беше много модерно да сложиш гъба за черна дъска под езика, а ярките плътни връзки бяха неразделна част от тях и задължителен детайл!